23Е, драги ми читателю, щом вече си наясно с побойниците – превъплъти се в образа на Огненото драконче и се опитай да разтървеш орлетата. Омръзна им да стоят в пещерата и започнаха да се боричкат. Постепенно ударите с човка станаха по-силни, крилцата се размахваха все по-свирепо.
-Играчка-плачка! - Ами ако се нараните? Какво ще си помисли татко ви?! - строго ги поглеждаш. -Той ще победи Ламята! – гордо се провиква първото орле. -Ще спаси гората и планината! – накукушинва се второто. -А твоят татко защо не те защити? – пита първото. -Ламята теб ли дебне? - кокори се второто. Не можеш да им отговориш. Не знаеш нищо за своите родители. Но си сигурен в едно: Те те обичат! Орлетата чувстват мъката ти. Сгушват се до теб – да те успокоят. Орлицата пристига – да ги нахрани. В далечината тътнат градоносните облаци. Карталът води смъртоносна битка. Орлицата гали дечицата си. “Може би ще останат сирачета…” – мислиш си и тъжно ги поглеждаш. Майка им ти прави знак: Тихо! |
Свистене. Нещо тупва в дъното на пещерата. Орлетата стреснато се отдръпват. Притискат се в майка си.
-Това са прилепи. Крият се от светлината. – Орлицата те поглежда многозначително. -Искате ли да ги уплашим? Да видим, кой ще крещи най-силно? Орлетата това и чакат. Новата игра им харесва. Крещят пронизително и пляскат с малките си крилца. -А сега, тихо! Нито звук! – шепне им Орлицата. Орлетата се взират в тъмнината. Сгушват се под майчините криле. Заспиват. Оги, ти видя, кой се строполи в дъното на пещерата. Чудиш се: “Защо Орлицата не се втурна да му помогне?” Той се размърдва неспокойно. Простенва. Орлицата ти прави знак да мълчиш и да не мърдаш. Вглеждаш се напрегнато в тъмнината. Изведнъж усещаш, как ти олеква. Сякаш злокобна чужда воля се отдалечава. |
|