18-Видях го! Взе парите. Подписа документите. Уж всичко било наред! А това са стари, повредени машини. Купили са ги на безценица[1]. Никаква работа няма да вършат. Всичко ще потъне в сажди. Къщите, гората и планината ще почернеят. Попаднат ли в езерата и реките – ще отровят питейната вода, плодовете, зеленчуците, а накрая – децата ни!
Разглеждаш мъжа, който говори. Млад. Силен. Явно е и умен. Питаш се ”Защо се примирява?” -А ти подписа ли? – пита го жена му. -Да. Щели да… - гласът му заглъхва. Шепне на ухото на жена си ужасните заплахи, с които са прекършили волята му. Не ги чуваш, но виждаш, как майката пребледнява . Очите й уплашено се стрелкат. Хуква да търси децата си. Прибира ги вкъщи. Заключва вратата. Мислиш си: “Странни са хората… Та има ли по-страшно от това – да отровят, да унищожат природата?” |
[1] “На безценица” – означава, че са купени много евтино.