16-Карталът! Ранен е! – Орлицата се стрелна надолу.
Орелът лъкатушеше ниско над скалите. Ох направи заклинание – блясна синя светлина и обгърна Картала. Той размаха по-енергично криле. Орлицата летеше под него, готова да го подкрепи, ако пак загуби сили. Достигнаха гнездото. Орелът нежно докосна спящите голишарчета. Орлицата му донесе вода и храна. Охи му разказа, как орлетата са се излюпили, как любознателното малчуганче е скочило от гнездото, как Ох го е спасил. Карталът мълчаливо му благодари. После приюти гарванчето и дракончето под крилете си. -Това означава, че вече сте побратими с орлетата. – прошепна Ох. – Побратими на най-силните и горди птици! Летят най-високо! Виждат най-далече! -Но и ние сме безсилни пред магията на Ламята… - въздъхна Карталът. -Какво се случи? – попита Орлицата. |