13Скрихте орлетата и Оги в пещерата. Оставихте Орлицата да ги пази. Опи подскочи и зае позиция върху най-дебелия клон на крушата. Ози се притаи в храстите под него, заедно с мадмоазел ФУ. Ох се притули сред клоните на мама Йоли.
Гората внезапно притихна – Ламята пристигаше. Щом излезе на поляната се задейства вълшебството на зеленото око[1]. Ламята се озърна. Видя “Оги”, кацнал върху най-дебелия клон на крушата. Той разпери криле и полетя. -Няма да ми избягаш! - гневно кресна Ламята и се хвърли след него. Ози здраво захапа дръжката на Лупата. Стисна я с все сила. Отвори се порталът към Огнената вселена и погълна Ламята. Мислиш си: “Какво ли ще стане, ако и Градушката премине през портала?” Старият гарван изрича някакви тайнствени думи. Чудиш се: “Дали ще бъде достатъчно вълшебството на Ох, за да заключи портала към Огнената вселена?” -Успяхме ли? – наднича скакалецът Опи от хралупата. -Може би… - Ох умело прикрива тревогата си и отлита към долината. Разбираш – няма време – Градушката приближава. |
[1] Припомни си епизод № 12-22 и № 28 от Ед-играта “Оги и Ламята”